Ura nije ošte živem Ура, ние още живеем! Ура, ние още живеем! Ура, Велебено! Като деца мечтаяхме За свят добър и светъл С любов и с разбиране Без жажда заметъл На Бог се доверявахме Приемахме дори Подаръци небесни и почвахме да творим Но после идват съмнения, шо е вярно, шо е ред Не вярваме на другите, ниристияни, ние те изтвърят. Не виждаме братята вече, гледаме само себе си. Забравяме Божията обич, редко казваме обичам те, нали? И когато в мрака ходим, аз викам, чуй сега. Все още има натежда И има светлина Кога ни е още живеем Във всеки нови ден Кога ни е още живеем Бог иска това съвсем И в мрака, що ни води Сияе Негоов лъч. И можем да го чуем, когато Бог ни каже Слуш! Той още тихо говори, но чуваме ли го ние? Днес пак шепнеш любов. Ей, ти как си? Пора ни е още живе, във всеки нови ден. Пора ни е още живе, Бог иска това съвсем. Пора ни е още живе, във всеки нови ден. Пора ние още живеем, Бог иска това съвсем. И в мрака, що ни води, сияе Него флач. И можем да го чуем, когато Бог ни каже. Слуш! Бог не каже. Служ!